• Биопротеза променя живота на хора с ампутирани крайници

    by  • 09.11.2020 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    Всеки път, когато Дона Торнбург слагала изкуствения си крак, не знаела кое е повече – болката или необходимостта. След като в автомобилна катастрофа през 2017 г. жената губи крака си, тя започва да прекарва уикендите си само в неща като игра на бинго. Но дори това я мъчи и боли, защото продължителното седене налага кракът й да стои извит …

    „Болеше ме, защото обиколката на протезата ми беше по-голяма от обиколката на крака ми“, споделя тя. „Така че, ми се налагаше да седя накриво, което причиняваше болка в гърба и бедрата ми.“

    Дона живее така и често стига до точката, в която излизането от салона за бинго е горчиво напомняне за живота, който някога е имала. А този живот бил активен, понесен от езда на кон, бягане, шеметно каране на ски, печелене на купи, както самата тя споделя пред репортерите.

    „Успявахте ли да правите това с протезата?“ я попита репортерът.

    „Неее, та аз дори не мога да вървя дълго време далеч“, е отговорът на Дона.

    Проблемът с вървенето на жената е оценен от хирурга д-р Джейсън Стоунбек от болницата на Университета UCHealth в Колорадо в медицинския кампус Anschutz в Аврора. Той показа компютърен анализ на походката на Торнбург: „Виждате ли, че горната част на торса й се премества над дясната страна, за да може тя да поддържа равновесие чрез походката си“.

    Д-р Стоунбек решава, че жената е подходяща за нов вид операция, която той извършва, наречена остеоинтеграция. Остео- идва от латинската дума за кост и се интегрира с протезата, за да се създаде едно цяло.

    Идеята: ще вкарат титанов прът в костта. В продължение на няколко седмици костта ще расте около пръчката и ще я възприеме. Една част от пръчката стърчи от крака, където специалната протеза може да се  прикачи буквално с едно щракване.

    Дона Торнбург с огромна радост и удовлетворение приема протезата си. Със старата си протеза тя изминала два милиона стъпки за три години; докато с новия си крак е направила два милиона стъпки само през първите 10 месеца след операцията.

    Когато репортерът Петерсен я пита: „Какво означава това за живота ти?“, отговорът е „Мога да изляза и да се наслаждавам на живота си. Мога да се грижа за внуците си. Имам 19 внука. Мога да копая в градината. Мога да правя почти всичко, което не можех да направя преди, но тогава просто си седях в къщи.“

    Изкуственият крак работи с вграден чип и вид жироскоп. „Ако случайно настъпя нещо, което би ме изкарало от равновесие,  протезата веднага се стабилизира, за да не падна“, обяснява тя.

    https://youtu.be/LFUrqI22akM

    И нещата може да стават само по-добри. Лекарите решават да свържат нервите в чукана с изкуствения крайник, тогава мозъкът би могъл да контролира крайника, точно както прави с нормалната ръка или крак.

    Това са изследваня на д-р Рикард Бранемарк, който помогна за развитието на остеоинтеграцията в Швеция.

    Вече сме виждали как това работи във филма „Империята отвръща на удара“, когато Люк Скайуокър получава ръка-робот, с която може да движи пръстите си и да дъжи меча. „Това се опитвате да направите, нали? – попита репортерът Петерсен. Възможно ли е? Искам да кажа, Джордж Лукас го е измислил. Сега от вас зависи само да го накарате да работи. Ще можете ли?“

    „Не знам, но обикновено съм доста уверен“, казва д-р Бранемарк. „Така че, мисля, че бихме могли да го направим.“

    Три седмици след операцията Дона Торнбург прави първите си стъпки.

    „В момента съм много впечатлена!“, споделя тя. „Направо онемях. Това надхвърля всичко, за което някога съм се надявала, мислила или въобразявала. Дори не знам какво да кажа. Толкова е  различно, че направо е откачено. Чувствам протезата като част от мен.“

    За първи път, откакто е загубила крака си, Дона има повод за празнуване. „Иска ми се да имах думите, но направо ми липсват!“ казва тя.

    На въпроса на репортера „Боли ли те някъде? Нещо убива ли ти?“, Дона отговаря със смях – „Няма болка, няма! Изобщо няма болка!“

    Петерсен я потърси отново четири месеца след операцията, след като кракът се е превърнал вече в част от нея и я попита: „Приближаваш ли се до точката, в която просто вече не мислиш за това?“

    „Надявам се! Проблемът ми сега е, че не движа ръцете си, когато вървя. Забравям да го правя и вървя ето така!“, залива се в смях жената, като върви с вдървени ръце.

    Но ходенето не е всичко! Заедно с внучката си, Дона дори се учи да танцува.

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *