• Да се научим да преодоляваме предизвикателствата

    by  • 16.09.2020 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    По време на  сесия за виртуална групова арт терапия, една участника ни представи цитати, които означават нещо за нея. Един такъв цитат беше: „Предизвикателствата са това, което прави живота интересен; преодоляването им е това, което осмисля живота.“ – Джошуа Джей Марин. В този момент аз се замислих към какво ме провокира мен този цитат.

    Нека започнем с някои подходящи определения:

    Интересен живот: със значително качество, внушение от скрито или специално значение.

    Преодоляване: да се възползвате по-добре, да спечелите превъзходство.

    Усъвършенстване: определена задача да се направи добре, често чрез приспособления.

    Този цитат ме накара да се чувствам неудобно, защото никога няма да успея да преодолея някои неща в живота, независимо с какво се занимавам. Когато бях предизвикана да дам пример за бариера, която няма да преодолея, първото нещо, което ми дойде на ум, беше церебралната парализа, малко или много непроменено физическо увреждане, което имам от раждането си. Дори и с много години инжекции ботокс, стречинг шини, операции и физиотерапия, никога няма да преодолея ДЦП. Никога няма да успея да се справя по-добре. Няма да победя церебралната парализа и това е! Но…, но това е ОК.

    За мен преодоляването означава да се направи нещо, въпреки увреждането. В главата ми това някак си звучи досущ като вдъхновяващо порно. Ако някой ще направи нещо, това трябва да се дължи на вътрешно му устройство, на нагласите му, а не защото е видял някой с увреждане да го направи. Просто се опитвам да живея живота си както всеки човек би го направил. Не ме използвайте като вдъхновение, за да се опитвате повече или за да започнете нещо ново.

    Аз не мога да живея без моята ДЦП. Никога няма да направя нищо въпреки нея, защото тя винаги ще бъде част от всичко, което правя. ДЦП ме прави това, което съм. Наличието на увреждане пряко или косвено влияе върху всичко – от това как физически маневрирам в света, до това как мисля и взаимодействам с други хора.

    Едно момиче, присъстваща в групата, има мозъчна травма. Реакцията й ме накара да се почувствам чута. Отговорът й беше, че въпреки че няма да може да преодолее нараняването си, тя, с необходимите помощни средства, може да живее. Тя може да накара нещата да работят за нея с помощта на тези помощни средства, а това значи, че и аз мога. Правя същото всеки ден, дори и да не го осъзнавам. Анализирам доколко животът ми е различен и се възползвам максимално от него.

    Усъвършенствам се, като разпознавам ограниченията си и живея в тях, докато бавно се опитвам да ги намаля. Усъвършенствам се, като посещавам терапевт. Усъвършенствам се, като нося стабилизиращи стъпалата ми шини, когато ходя на дълги разстояния. Усъвършенствам се, като продължавам да тренирам, за да позволя на тялото си да се представя на най-високо ниво, дори ако това не е това, което обществото би приело за „нормално“.

    Бавно започвам да ставам част от група хора, които се възприемат въпреки уврежданията си, които предпочитат да бъдат с увреждания, защото те ги правят такива, каквито са. Човек с увреждане не е просто термин, това е самоличност. Преодоляването на предизвикателствата не осмисля живота ни, способността да побеждаваме предизвикателствата го прави.

    Бека Р.

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *