• ДА СИ ЧЕСТИТИМ ЛИ ПРАЗНИКА?

    by  • 30.11.2016 • Кътчето на ..., Нина Жишева • 1 Коментар

     

    Вчера във Фейсбук ми попадна ето тази публикация – https://www.facebook.com/events/1749592122031479/

    За съжаление, след бурните реакции на млади и мислещи хора, организаторите на събтитието или го затвориха или го премахнаха от мрежата. Но, разбира се, размислите по темата да празнуваме или да се борим, си остават.

    Канят се хората да празнуват. Какво лошо, ще попитате вие – предколедно настроение, празници се задават, мисли се за хапване и пийване, подаръци се избират. Навсякъде вече започва да се долавя Коледния дух. Какво ми вади очите толкова споменатото по-горе събитие? Явно съм много стара и зла, самотна и непоканена на нито едно парти, за да се дразня от искрящата покана на Пловдивското дружество на Съюза на инвалидите. Още повече така красиво оформено. Меню с „Пил. филе с гъбен сос и гарнирано с карт. Пюре“  даже си има, дисководещ, подаръчета, щедри спонсори. Какъв, по дяволите, ми е проблемът, а?

    Проблемът ми е, че на мен не ми стана ясно какво точно ще празнуват пловдивчани, та чак и гости канят (това с кувертите няма да го споменаваме, имат си хората парички колкото за един куверт от 10 лева, още повече, че една трета вече е осигурена от спонсора) на 10-ти декември. Та, тъй като поканата, менюто и качените картинки ми се видяха много привлекателни, реших да попитам какво аджеба ще се празнува, та да реша дали и аз да не отскокна до Площад централен в Пловдив, ей го къде е. Зададох си въпроса аз, независимо, че още профилната снимка на събитието ясно и искрящо си го казва „Празненство за Межд. ден на хората с увреждания“ и зачаках отговор, като тайничко се страхувах, че ще ме вземат за заядлица и ще ми се накарат. Е, останах изненадана както от ведрия тон на отговора, така и от самия отговор – „Живота ще празнуваме, Нина!“  Стана ми хубаво, мило и топло. Прекрасно е да празнуваш живота! Направо си е супер! Но… Е, ето за това НО пиша сега.

    Иска ми се съвсем накратичко да споделя какъв точно ден е въпросният 3-ти декември. Ще цитирам  публикация от Интернет – „През 1992 година Генералната асамблея на ООН обявява 3-ти декември за Международен ден на хората с увреждания. Това е ден за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания. Той трябва да подпомогне дискусията за свободния и независим живот на хората с увреждания и тяхното пълноправно участие в обществото“, взето е от http://www.posredniknews.com/site/pryak-svoboden/36324-3-dekemvri-mezhdunaroden-den-na-horata-s-uvrezhdaniya. Та, приятели, 3-ти декември не е професионалният празник на хората с увреждания, който да бъде отбелязван с пищни банкети и запивки. Този ден би трябвало да напомня на всички, че хората с увреждания са хора. Хора с права, хора с достойнство, част от обществото и този факт е неоспорим. Тези хора, тоест ние, заслужаваме да живеем независимо, където, с когото и както сами пожелаем. Заслужаваме да бъдем уважавани и зачитани като граждани на тази държава. Заслужаваме правото сами да управляваме живота си; заслужаваме да получим оная подкрепа от държавата, която би ни поставила на равно стартово ниво с всички останали, да компенсира това, което ни липсва. Ето това е денят 3-ти декември, хора – Денят на нашата битка. Ако ние не я водим тази битка, никой няма да ни даде нищо даром. Такава ни е кармата, съдбата – родили сме се да бъдем различни, да бъдем борци, които да воюват за живота и достойнството си, за мястото си в това общество.

    Около масата винаги можем да седнем, да се повеселим заедно, но не и когато е в чест на този наш „празник“. Всички сме хора и купонясваме за всякакви поводи, но да правим от този специален ден обикновена празнична разпивка…. Просто унищожаваме каузата, за която се борим, както и доказваме, че ние, хората с увреждания приемаме и сме доволни от ситуацията, в която живеем. Аз този „празник“ няма да го честитя на никого.

    Не е моя мисъл, но само тя ми се е загнездила в мозъка в момента – по-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня. Тоя Щастливец, тоя Щастливец….

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    One Response to ДА СИ ЧЕСТИТИМ ЛИ ПРАЗНИКА?

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *