• До моите три други деца, които не са в аутистичния спектър

    by  • 09.10.2020 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    Знам, че често трябва да се чувствате като моите „други деца“. По-възрастните трима братя и сестри на „онзи с аутизма“. Никога не сте го казвали. Но понякога посред нощ лежа будна, потънала във вина.

    Когато разговаряхме по телефона по-рано през деня, ви казах колко се развълнувах, че малкият ви брат е направил първата си прическа без тя да му се разпадне. Но забравих да ви попитам как беше денят ви. Забравих да ви кажа колко се гордея с вас. Забравих да ви кажа, че ви обичам. Нуждите на по-малкия ви брат са толкова големи, че понякога забравям да се погрижа дори за вашите най-дребни нужди.

    Ежедневните задачи, които дори не съм спирала да обмислям, докато растяхте, са огромни предизвикателства за малкия ви брат. Работим усилено, за да му помогнем да преодолее нещата, които за вас станаха лесни. Той се нуждае повече от мен, отколкото вие, и поради това сега получавате по-малко.

    Спомням си кога се роди всеки от вас. Винаги ме изненадваше колко от деня ми беше необходим, за да се грижа за новородено, което е спало през повечето време! През първите няколко седмици щяха да минат дни, преди да разбера, че не съм се къпала. Но обичах всяка минута от онези ранни седмици, когато можех да ви загъна като бебешко дюнерче и да ви сгуша до сърцето си.

    След това дойде фазата на щъкащото малко дете. Ууу! Дните станаха дълги и разхвърляни. Разхвърляхте градивни части от конструктор, бебешки кукли и ръсехте трохи от бисквитки от единия край на къщата до другия. Имахте натъртени колене от тези първи клатушкащи се стъпки и аз записвах във вашите бебешки книги думите, които започнахте да научавате бързо.

    След като достигнете училищна възраст, животът отново се промени. Направихте ме още по-заета. Три деца се нуждаеха от помощ с домашните, три деца трябваше да стигнат до тренировки по футбол и танци, три деца се нуждаеха от вечеря, три деца искаха по трима приятели. Домът ни беше жив! Никога не съм осъзнавал колко много ще ми липсват тези дни – радостта от остатъците от пица в хладилника и купища маратонки на входната врата.

    Малкият ви брат се роди, когато повечето от вас бяха почти пораснали – неочаквана благословия. Докато беше все още бебе опитът ми с него беше познат, но когато стана малко дете, разбрах, че нещата стоят много по-различно. Трудно му беше да общува, което създаде толкова разочарование за него и за мен.

    Той страдаше, ако привичната му среда биваше нарушена. Ежедневните задачи като хранене и смяна на пелените бяха гигантски предизвикателства. Семейството ни беше съкрушено. След диагностицирането му с аутизъм на тригодишна възраст, неговият и моят живот бяха погълнати от терапия и назначения на лекари.

    Напредъкът му през годините е забележителен и сега той е доста вдъхновен и забавен мъж. Но той все още трябва да се движи напредък и пак ще изисква част от мен, от която трябва да се откажете.

    Гордея се с невероятните хора, в които се превърнахте като братя и сестри на дете с аутизъм. Когато ви види, лицето му светва така, сякаш супергероите от реалния живот току-що са се разхождали в стаята. Сигурна съм, че можете да разберете по това как той ви прегръща, сякаш никога няма да ви пусне.

    Той не очаква нищо от вас, но когато се появите с най-малката дрънкулка, все едно сте му дали света. Неговата невинност и уязвимост напомнят, че всички ние имаме роля в жертването за онези, които се нуждаят от повече.

    Мили мои три по-големи деца, не забравяйте, че не сте „другите ми деца“, вие сте всичките ми деца. Може да нямам еднакво време за вас, но ви обичам еднакво всички.

    Обичам ви! Мама

    Ейми Нилсън

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *