• Домът

    by  • 21.07.2012 • Твоята позиция • 3 коментара

    снимка: дом и целувкаПреди години, когато бях дете, баба имаше една поговорка, която казваше на всички момичета в рода.

    Мъжът строи къщата, жената прави от къщата дом.

    По онова време не ми беше напълно ясно какво точно искаше да ни каже баба, но със сигурност разбрах нещо изключително важно. Между къща и дом има съществена разлика. Тогава не съм си давала сметка какво е необходимо за една къща да стане дом, но със сърцето си съм чувствала, че това ще трябва да е било НЕЩО много специално. По-късно научих, че без пъстрите завески, ушити от майка на ръка, без аромата на вкусна гозба вечер, без тиктакането на огромния тенекиен будилник, без парата на чая, която излизаше с тихо свистене от синия чайник в студените зимни дни, нашата мъничка къща в старата махала щеше да си остане просто една мрачна и студена постройка. Разбрах, че домът е там, където се чувстваме защитени, където ни е хубаво и топло, където сме обичани и около нас са тези, които ние обичаме. Където имаме своя кът, отрупан с нашите неща. Разбрах, че домът е единствено там, където имаме възможността да бъдем себе си. Ние строим и подреждаме своя дом така, че той максимално да отговаря на нашата индивидуалност.

    В това отношение най-ярък пример ми е домът на всеизвестния малко луд гений Монк – стерилен, маняшки подреден, всичко е етикетирано и маркирано по дни и дати, всяко нещо има своето точно определено място и то не стои никъде другаде. Но именно тук Монк е спокоен, сигурен, чувства се комфортно. Дори едно единствено преместено шишенце нарушава личния му мир и го безпокои. Навън, в света, където живеят всички останали, в света, в който животът кипи и фучи с пълна сила и е организиран по най-модерния и прагматичен начин,  Монк е объркан, беззащитен, уязвим. Героят на нашумелия сериал се чувства добре в своя дом, защото той е организиран така, че да отговаря на неговите лични потребности.

    Тези мисли се завъртяха в главата ми, когато се размислих за социалните домове и защитените жилища. Възможно ли е един социален дом или едно защитено жилище да стане дом за групите хора, които са принудени да го обитават?  Какво се случва с личното, с дискретността на интимния мир на обитателя? Как се организират нещата, ако на мен ми харесват завеси на цветя, а жената, с която споделям обиталището, обича райето? Трябва ли да спазвам строг режим на ставане и лягане, на лична хигиена, на хранене и време за хоби, само защото имам увреждане и поради тази причина обитавам социален дом? Как и къде посрещам личните си гости, които имат намерение да преспят при мен няколко дни?

    От друга страна мисълта ми се вълнува и от въпроси от рода на:

    Какво се случва с мен, в моя собствен дом, ако не мога да се справям сама в ежедневието си, ако не получавам  адекватната помощ и подкрепа?

    В такива случаи не се ли превръща и моят собствен дом в бездушна институция?

    Системата ли всъщност създава социалните домове или обстоятелството, че липсват подходящи и работещи услуги в общността?

    Кое е по-рентабилно – да строим социални домове и защитени жилища, в които поставяме хората в непривични, несвойствени условия на живот или да работим в посока на разработване и предоставяне на реални и подходящи услуги в общността?

    Какво се случва с човешкото достойнство, когато принудим човека да живее в жилище, което го променя, огъва го и създава от него нещо съвсем различно и друго. Жилище, което ограбва личния живот на индивида.

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    3 Responses to Домът

    1. Pingback: Домът « uvrejdania

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *