• ДОСТЪПНА ЖИЛИЩНА СРЕДА, ЩО Е ТО?

    by  • 22.05.2020 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    Преди десетина и повече години, когато все още бях луда глава, се занимавах с танци за хора в инвалидни колички. Възможно е много от вас да знаят това, но сега го споменавам в друг аспект.

    Тогава, при едно от пътуванията ни за състезания до Холандия, ни заведоха в един институт. Институт за медицинска и социална рехабилитация. Да, знам колко познато звучи това на много от вас, но, повярвайте ми, и представа си нямате за какво говоря. Институтът няма нищо общо с това, което вие знаете – там не се ходи сутрин, за да ви направят един масаж, нагревки, малко физкултура и след това да си ви откарат у дома. Хора, след като са преживели дадена травма, след като са били спасени в болницата, биват изпращани там и да, правят им някакви процедури, но освен това, ги учат как да живеят по-нататък с увреждането си. Как да станат възможно най-самостоятелни и жизнеспособни с гръбначната си травма, с ампутираните си крайници или с изгубеното си зрение.

    Та, в този институт аз видях мечтания си живот. Видях достъпни кухня, баня, тоалетна, спалня. Прииска ми се просто да си остана там, в залите за демонстрация и да преживея остатъка от живота си. В онова пространство човек като мен, в инвалидна количка, може да направи всичко – да си сготви, да се изкъпе сам, да ползва тоалетната, да си легне и да стане.

    Затова много ми се иска да споделя с вас как може и би трябвало да се организира жилищното пространство на човек с физическо увреждане, което ограничава движенията му, изправянето му, ходенето му. Освен това, много искам да ви покажа, че всичко описано от мен е възможно, постижимо и изобщо не фантастично. Не е и каприз, а необходимост и право на човека.

    ЧАСТ I – КУХНЯТА

    Когато човек се движи с инвалидна количка, нещата около него трябва да са разположени на височина, подходяща за достигане с ръка в седнало положение, а това означава не по-високо от 150-160 см.  В кухнята горната повърхност на работните плотове не бива да е по-високо от 86 см., а долната – не по-ниско от 71 см. Въпреки това, тези мерки са донякъде относителни и зависят от състоянието и индивидуалната височина на човека, който ще ги ползва. Ширината на работния плот не бива да е повече от 60 см. Горните шкафове също трябва да са разположени ниско, на не повече от 70-85 см. височина. Разбира се, тази височина невинаги е удобна, ще намали ширината на работния плот и затова съществуват механизми, които свалят шкафчетата на необходимата височина. Или целия горен панел или отделни рафтове от него. Свалянето на шкафовете може да става както механично, така и с електрически задвижвани механизми.

    Кухненските плотове, върху които се готви, както и мивката, също се разполагат така, че пространството под тях е празно, за да може да се влезе удобно с количката под тях.

    И, за да не звуча голословно, за да подкрепя думите си, предлагам ви няколко снимки на това, за което говоря.

    Та, с други думи, достъпността на едно жилище не е само в рампата отпред, асансьора или платформата. Те са само началото.

    Очаквайте продължение. 🙂

    Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *