• Как се живее в свят, който не е предназначен за мен

    by  • 23.11.2020 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    В това, че имам увреждане, най-много ми тежи разочарованието от живота в свят, който не е създаден за мен. Не отричам, че в САЩ е направено много за хората с увреждания, съществува закон, правила и норми, но всичко това не винаги може да облекчи разочарованието от това да живееш в свят, който не е създаден за човек с увреждане.

    Реакциите на други хора могат да бъдат по-плашещи от самото увреждане. Аз имам трудности в научаването и това увреждане е невидимо за околните. Когато повечето хора мислят за увреждания, те се сещат за такива, които могат да видят – хора с физически увреждания. Други могат да се справят с помощта на помощно средство като бастуни, инвалидни колички и шини за краката. Хората често приемат трудностите в научаването като „неспособност да се научи“. Аз мога да се науча. Просто се уча по различен начин и може да ми отнеме повече време, за да схвана новите концепции. Може да се наложи да прегледам тези концепции по-късно, дори ако изглежда, че вече съм я усвоила. Много хора смятат и, че моето увреждане на зрителното възприятие се основава на мозъка, а не на зрението. И обикновено се чудят къде са ми очилата. Имала съм и случаи, в които ми предлагат и други лекове като оздравителен курс, молитва и позитивно мислене. Всички тези неща имат предимства, но те няма да излекуват моето увреждане.

    Ограничената сръчност на ръцете ми затруднява подготовката. Често се мъча да закопчая нещата отзад. На съпруга ми често му се налага да закопчава дрехите и колиетата ми, понякога го правим заедно. Също така ми е непосилно да си направя очна линия, затова се придържам към основния грим. Рядко купувам неща, които не мога да използвам. Имам проблеми с отварянето и затварянето на капаците на бурканите. Отключването на врати и работата с ключове също могат да бъдат предизвикателство за мен.

    Навигирането в общността също може да бъде проблем за мен. Сръчността ми и уменията ми по математика затрудняват пазаруването ми. Често срещам досадните погледи на касиера и опашката зад мен. Но аз се уча. Бавно и по мой си начин, но се уча. Използването на дебитна карта е едно много добро решение за мен. Но може да представлява и предизвикателство, когато се налага да използвам различните четци на карти. Някои изискват само да сложите картата върху тях, за други трябва да я плъзнете отгоре. Обикновено се нуждая от някой, който трябва да ми обясни какво трябва да направя.

    Също така се боря с теглото на нещата. Спомням си, че купувах бонбони с връстник и се опитвах да разбера колко мога да получа за цената. Определянето на теглото на продукта ми е трудно. Не мога да чета цифрите на аналогова скала, когато претегля торба с някакъв продукт.

    Не мога да шофирам поради увреждането си. Аз се боря с възприятието за разстояния и се опитвам да координирам механиката на шофиране. Ако искам да отида до място, което не е на пешеходно разстояние, трябва някой да ме закара. Благословена съм да имам прекрасна система за подкрепа в семейството и приятелите, които ме отвеждат там, където трябва да отида. Светът може да не е съвместим с моето увреждане, но това не означава, че няма начини да го направя адаптивен.

    Опитвам се да намеря нови начини да правя неща, които другите приемат за даденост. Харесва ми цитатът на Шърли Чизум: „Ако не ви дадат място на масата, донесете сгъваем стол.“ Животът може да не ми е отредил място на масата си, но аз мога да намеря начин. Освен това аз не съм сама в това начинание. Много други хора с увреждания са изправени пред предизвикателството да си проправят път в свят, който не е създаден за техните нужди. Всеки ден е нова възможност да намеря начини за адаптиране в свят, който не е предназначен за моите увреждания.

    Мишел Щайнер

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *