• Как увреждането ми помогна да се преоткрия

    by  • 27.11.2020 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    Някога мислили ли сте какъв би бил животът ви, ако нямахте увреждане? Аз го направих.

    Преди десет години започнах да мисля как животът ми може да не е такъв, какъвто е, ако не беше увреждането ми. Изглежда като загуба на време, но уверявам ви, че е различно. Това е различно, защото аз съм различна. Моят живот, психическото ми здраве, духовната ми връзка: всичко е различно. Изобщо не допускам идеите за самоубийство. Просто станах честна към себе си. Уча всякакви очарователни неща за себе си – като за първи път в целия си живот живея сама. Единствената ми дъщеря порасна и се премести да живее самостоятелно, други роднини нямам.

    Никога не съм допускала, че ще живея сама. От време на време ми става самотно, но в по-голямата част от времето съм добре. Моето обслужване на другите претегля самотата. Имам пълна свобода да структурирам дните и нощите си. За да бъдем ясни, по никакъв начин не прославям живота в уединение. Просто споделям опита си. Всъщност често се препоръчва точно обратното. Поради здравословното състояние на човека семейството иска той да бъде наблизо. Ще видим какво ще бъде в бъдещето. Аз съм човек тук и сега, поне се стремя да бъда. Моите мисли са по-реалистични, отколкото някога съм забелязвала. Интересно е как нашите мисли наистина формират живота ни.

    Моето преоткриване и повишено самосъзнание започнаха по едно и също време, когато започнах да виждам живота си по различен начин, преди 10 години. Леле, все още е объркващо и едновременно изясняващо.

    Болката е голяма част от моето здравословно пътуване. Всеки, който изпитва нервна болка, може да разбере мъчението, с което тя пронизва тялото ви. Болка, която ви кара да ви се иска да сте мъртви. Физическа болка, емоционален стрес, психическа летаргия, преживях го; все още го правя. Научих обаче начини да се справя с всичко това.

    Преоткриването ме научи на какво се радвам и на какво не. Научих, че въпреки че искам да избягам от себе си, аз съм човек. Обичам хората. Ние сме интересен вид, не мислите ли? С многото си научени уроци и редица преживявания споделям частици от себе си с другите. Предлагам времето и ушите си да слушам. Предлагам гласа си да говоря. Предлагам съзнанието си за мозъчна атака. Споменах ли, че обичам да размишлявам? Мозъкът ми все още работи.

    За щастие научих как да успокоявам ума си, когато е необходимо. На пазара имам написана работна книга, която насочва другите към успокояване на ума. С две думи, чувствам се невероятно благословена, че чух призванието си. Призив да споделя с другите какво чувствам, какво съм научила и какво знам. Вече не се отказвам от това, че съм такава, каквато съм. Насърчавам, подкрепям и вдъхновявам да търсите кой сте, какъв човек искате да бъдете. Подкрепям ви в усилията. Стоя до вас в борбата ви да устоите.

    Повярвайте, усилията си заслужават!

    Кашинда Марше

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *