• КОЛКО Е ВАЖНО ДЕЦАТА НИ С УВРЕЖДАНИЯ ДА ИМАТ ПРИЯТЕЛИ

    by  • 31.08.2020 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    Не мога да мисля за приятелство, без да засягам факта, че детето ни с увреждане промени нашите приятелства. След като дъщеря ни Бетси се роди със синдром на Даун, ние бързо научихме, че хората или разбират приобщаването и равенството, или се провалят мизерно при приемането на семейство с дете с увреждане. Няма средно положение. Или открихме, че сме посрещнати по най-топъл и прекрасен начин, или трябва да търпим нечувствителност и предразсъдъци. Увреждането дестилира човешката природа за нас. Вече успяхме да се заобиколим с приятели, които наистина въплъщават природата на приемането и включването.

    Именно чрез непоколебимата подкрепа на малък брой истински приятели станах свидетел на значението на приятелството за Бетси. Дори в такава млада възраст тя показа как способността й да привлича хората към себе си и да се занимава с тях им носи щастие. Искам да споделя с вас няколко момента как нашите приятели са премахнали бариерите пред Бетси, как са променили собственото си поведение, за да направят света по-лесен за нея и как тя е процъфтява от това.

    Бетси беше поканена на рождения ден на дъщерята на наша приятелка в приказен миниатюрен град. Очите й се изпълниха от учудване, докато влизахме! Веднага приятелката ми дойде и тихо ми каза да не се притеснявам за обувките на Бетси. Че вече е била наясно, че трябва да носи ботушите си, за да поддържа хипермобилните си глезени и персоналът е бил наясно и с това.

    Бетси се отдалечи, за да прекара прекрасно в миниатюрното кафене и супермаркет. По време на обяда тя седеше учтиво с останалите купонджии и ядеше сандвичите си с удоволствие, предавайки чипс на останалите. Това преживяване затвърди мислите ни, че Бетси ще се чувства прекрасно в масово училище. Детето лесно осъществява връзки с другите деца и може да бъде част от всичко.

    Смисълът да разказвам тази история е, че приятелката ми разпозна, че на Бетси й трябва нещо, направено малко по-различно, за да може да участва. Тя разбра, че правилата на мястото не включват всички деца с физически увреждания, които трябва да носят поддържащи обувки. Тя предвиди как Бетси може да влезе в партито за рождения ден на дъщеря й, реши проблема, преди дори да е станал проблем, и по този начин ни накара да се почувстваме в безопасно пространство, където тя беше желана. Същото това семейство винаги иска да поздравява Бетси със знаци. Те са тотални бижута на човешките същества! Това е истинско включване.

    Понякога всички деца с увреждания трябва да имат възможност да се сприятеляват Наистина в такива случаи на другите се налага да излязат извън собствения си комфортен балон и активно да правят промени, които премахват бариерите пред тях. Твърде често отговорността за осигуряване на включване на дете пада върху семейството му, което често няма инструменти или сила, за да направят ситуацията безопасна и достъпна. Понякога ни е трудно да се справим с предразсъдъци или не можем да оспорим дискриминацията. Ние сме просто обикновени хора, които се опитват да накарат света да се отвори, за да позволи на децата ни да влязат в него. Ние не сме роботи. А това означава, че тогава детето става изключено.

    Когато дъщеря ми бъде включена, тя ще ви научи какво е да си брилянтен човек. Тя ще покаже истински интерес към вас, като внимателно измие лицето ви, за да установи как се чувствате. Ако другите се чувстват потиснати, естествената съпричастност на Бетси я кара да осигури успокояваща ръка или прегръдка. Тя протяга ръката на човешката доброта с желание и без колебание. От друга страна, ако сте щастливи, тя ще празнува с вас, споделяйки усмивки и смях, който повдига всички около нея.

    Тя ще ви покаже как да споделяте. Бетси обича да е сигурна, че всеки има играчка, с която да играе и ще забележи, ако ръцете ви са празни. Тя ще разпознае, когато нещо ви пречи да се чувствате добре и ще ви донесе предмет. Ако е време за лека закуска, тя ще сподели своето с вас, ако не ядете. Бетси не иска да вижда някой да е гладен.

    Тя ще ви научи как да взаимодействате с другите. Ако не обичате да играете с другите, Бетси ще седи тихо до вас, докато не я погледнете с крайчеца на окото си. Тя ще ви покаже как ще бъде добре да споделите дейност с приятел. Тя няма да ви тласка, просто иска нежно да ви покаже, че е тук и се интересува от вас.

    Бетси не може да говори. Тя използва знаци за общуване. Ако излезете извън нормалното си и отделите време, за да ви научи най-напред на знака за щастие и ще откриете, че получавате достъп до нейния свят. И какъв красив свят е това. Може би ще откриете, че тя ви пита дали искате бисквита? Или ако искате да гушнете нейното мече? Бетси ни учи как да бъдем по-добри човешки същества с нейната щедрост на духа.

    Включването, активирано от възрастни, насърчава практиката на приобщаване, която децата притежават в себе си. Не децата са изградили непристъпен свят, а ние, невежите възрастни. Гледайте децата да играят и ще откриете, че те често си помагат естествено. Те все още не са разработили нагласата „не е мой проблем“, с която живеят толкова много от нас. Приятелствата се създават лесно, когато възрастните не им поставят бариери.

    Нека всички се ангажираме да помислим по-внимателно как да дадем възможност на децата с увреждания да създават приятелства. Как премахваме бариерите за включване в обществото. Как учим следващото поколение как да създадем по-добро общество, където никой не е изключен. Благодарна съм за прекрасните приятелства, които имам, и бих искал дъщеря ми да може да изпита същото.

    Рейчъл Мюз

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *