• ПЕТАТА РАСА

    by  • 11.02.2015 • Нина Жишева • 0 Коментара

    ПЕТАТА РАСА[1]
    (писмо на извънземната Нина Жишева до благородните Земляни)

    Много филми ли гледам напоследък, на много безумни политически актове ли съм ставала свидетел, не знам, но напоследък започнах да приемам себе си, а и хората като мене, като една нова, пета раса. Расата на хората с увреждания. Ние сме почти като всички останали – имаме си очи, уста, уши, крайници. С една дума – всичко. Само дето ни е малко по-различно – на някои очите не виждат, ушите не чуват,  устата не говорят, крайниците не функционират както се очаква от тях. И толкова! Но именно поради тези причини, поне аз, се чувствам безкрайно изолирана. Сякаш съм някакво извънземно, принадлежащо на отделен, непознат за Земята народ, попаднало по случайност на тази планета и Земляните са решили, че трябва много да се грижат за мене и менеподобните. Събират се на заседания, на политически форуми, пишат трудове, гризат моливи, клатят важно глави и решават съдбата ми. И го правят с най-невероятната загриженост и посвещение, с цялата си хуманна увереност, че ми правят добро. Гледат ме, гледат известно време и отсекат авторитетно – Болна си! Няма да ходиш! Няма да учиш! Няма да работиш! Защото всичките тези дейности могат да наранят крехката ти увредена същност и да те натъжат. Никой обаче не се сеща да ме попита аз какво мога и какво искам да правя. Те вече са ми ударили клеймото на челото – деветдесет и няколко процента негодност и от тук нататък не намират за уместно изобщо да ме попитат каквото и да е. За тях нещата са ясни! Аз не мога да ходя, значи не мога да мисля, не мога да дишам, не мога да обичам или да мразя, не мога да съществувам сама и от тук – те, висшите, трябва да предвидят всичко и да ме предпазят от евентуално нараняване, духовно или физическо. И така, събират се високоблагородните Земляни на съвещания, на заседания, на политически дебати и си блъскат главите какво да направят, за да решат живота ми. Като едни истински извънземни, от време на време ни показват по панаири и събори, да покажат на другите земляни колко са грижовни и как са ни съхранили – увредени, некадърни и немощни. Не ме питайте защо го правят, не знам. Виждам две-три причини – или им е забавно да се чувстват велики, всесилни и единствено благородни или от други слънчеви системи им дават много пари, за да ни държат живи и чистички, или пък е комбинация от двете. Все пак не може да не се съгласите с мен, че е изключително забавно да си и велик и богат… голяма работа, че е на чужд гръб.

    Уважаеми Земляни, ето какво искам да ви кажа аз, от моята малка отделена паралелна вселена – какво ви става, бе хора? Та ние сме също като вас, ние сме ваши деца, майки, бащи, сестри, братя, приятели! Има ли някой от вас случай, в който човек с увреждане му е навредил, само защото е имал увреждане? Ако това се е случило, не е било заради увреждането, а защото той си е бил просто такъв, човек, който прави зло. Кой ви дава правото да решавате живота на друго човешко същество, без да се съобразявате с него? Аз не искам някой друг да го прави за мене! Отказвам ви! Искам аз да решавам как да протича моят личен живот, какво да ми се случва в него, как да търся щастието и късмета си! Искам аз да направя своите грешки и да достигам до своите победи! Просто ми дайте възможността и условията за това! Устроили сте си този свят само за себе си и за различните в него няма място! Кой ви даде това право? Кой ви сложи по-високо от нас?

    Но, уважаеми Земляни, нали не само аз гледам фантастични филми? Гледали сте ги и вие. Все някога идва моментът, когато лабораторните шимпанзета или полупрепарираните извънземни се разбуждат и тръгват да си търсят достойнството и свободата. Най-вече, когато са били незачетени, потиснати, обезличени незаслужено.

    [1] „При човека, раса е остаряло[1][2][3][4] понятие, обозначаващо система за класификация, използвана да категоризира човешките същества в големи и отличаващи се популации или групи по анатомични, културни, етнически, генетични, географски, исторически, езикови или религиозни особености или социална принадлежност…. След като теориите на учените от 19-ти век за човешките раси са използвани в рамките на различни идеологии, самата употреба на думата „раса“ е проблематична. Въпреки че все още се използва в общ контекст, все повече се заменя с думи с по-малка емоционална натовареност, като популации, етнически групи, народи или общности, според контекста“ –  Уикипедия –  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D0%B0
    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *