• Специален педагог иска да бъде наричана „специалист по достъпността“

    by  • 03.11.2020 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    Макалистър Грейнър Хюйн е учителка в Роли, Северна Каролина. „Преподавам самостоятелна адаптирана учебна програма в начален курс, обслужваща ученици с увреждания K-5“, каза тя пред „Добро утро Америка“. „Страстен съм към радикалното приемане и гордостта на децата с увреждания.“

    В неотдавнашна публикация в Instagram Хюйн обяви, че вместо учител по „специално образование“, тя ще се нарече „специалист по достъпност“.

    Тя написа: „В края на деня аз съм педагог; моите ученици получават образование; техните нужди са човешки нужди. Затова реших, че просто ще започна да се наричам специалист по достъпност, защото прекарвам дните си, като правя абстрактни държавни стандарти, достъпни за моите ученици. Моята класна стая е достъпна, където достъпността до околната среда и учебната програма е приоритет. А нуждите на моите ученици са нуждите за достъпност.“

    Тя каза пред „GMA“, че в рамките на общността на хората с увреждания, които се свързват с общия си опит като хора с увреждания – евфемизми като „специални нужди“, „по различен начин“ или „инвалиди“ са неприемливи.

    „Когато използваме евфемизми, за да избегнем употребата на фразата „човек с увреждане“, това, което съобщаваме, е, че да имаш увреждане е някак лошо нещо и не бива да го етикетираме или да говорим за това“, каза тя. „Но в действителност да имаш увреждане е просто още един напълно валиден начин да бъдеш човек. Да бъдеш човек с увреждане е вродена част от нашата идентичност, подобно на расата, пола или сексуалността. И нашите нужди като хора с увреждания не са“ специални“- ние имаме същите човешки нужди като всички останали. Имаме нужда от храна за ядене, място за живеене, членове на общността, които ни обичат и приемат, цел в живота. Нуждаем се от нещата, които всички останали могат да получат, без да се замислят, просто да бъдат достъпни за нас.“

    Хюйн каза, че никога не е харесвала длъжността „специален педагог“.

    „Какво означава това? пита тя. Това, което правя всеки ден, е работа, за да направя училищната среда достъпна за моите ученици, независимо дали това е адаптиране на учебната програма, изграждане на време за сензорно стимулиране, осигуряване на визуална подкрепа, подпомагане на развитието на комуникацията, обучение на себе си – регулиране и справяне с умения или съвместна работа с други преподаватели за брейнсторминги за начини как да направят собствените си класни стаи по-достъпни.“

    „Често чувам коментари от рода на „О, трябва да сте толкова търпеливи“, „Работата със специални деца е трудна“ или – не дай боже „Бебетата със специални нужди са просто ангели, изпратени от небето“.

    „Тези фрази отчуждават и обезличават моите ученици“, казва тя, „сякаш не са невероятни, забавни, креативни, мили, трудолюбиви, решаващи проблеми деца, които са най-голямата радост за преподаване. Моите ученици са феноменални, не „специални“. И те не се нуждаят от учител, който да понижава очакванията, защото са „специални“ или не им предоставя възможности да бъдат равни с връстниците си, защото са „специални“, или пренебрегва ясното им самозастъпничество и го счита за лошо поведение, защото са „специални““.

    Това, от което се нуждаят, каза Хюйн, е учител, който прави предизвикателната работа достъпна за тях, за да могат „да се издигнат до останалите“.

    „Те се нуждаят от учител, който да ангажира ученици без увреждания в разговори за уврежданията, приемането и справедливостта, за да могат всички класни стаи да станат по-достъпни за учениците с увреждания“, споделя Хюйн. „Те се нуждаят от учител, който ги вижда да се борят и прави крачка назад, за да размисли защо това пространство или дейност е недостъпна за този ученик. Това е, което се стремя да направя. Това е, което много учители по специално образование, свързани доставчици на услуги, терапевти и родителите се стремят да направят.“

    Именно това я кара да нарече себе си специалист по достъпност.

    „Спрях се на специалист по достъпност, защото денят ми се фокусира върху това да взема неща, които са недостъпни и ги направя достъпни. И това е частта от работата ми, която обичам най-много, гордея се и искам да споделя с другите.“

    Женевиев Шоу Браун

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *