• ТРИТЕ ПРАСЕНЦА ДНЕС, В БЪЛГАРИЯ

    by  • 23.01.2020 • Кътчето на ..., Нина Жишева, Приказките на Нина • 0 Коментара

    Във фермата, която се гушела съвсем накрая на гъстата гора, живеели три малки, много мили розови прасенца. Те били много добри приятели – заедно играели и много се разбирали. Едното свирело на флейта, другото на цигулка, а третото на пиано. Така си минавали безгрижните им дни и те не усетили кога пораснали. Решили да тръгнат на път.

    Речено, сторено. Дълъг бил пътят и, за нещастие, минавал през тъмната гъста гора, където с дни не прониквал слънчев лъч, диви зверове непрекъснато прекосявали пътечката, черни клони препречвали пътя им. Прасенцата, обаче, не се изплашили, държали се здраво за ръце и дружно преодолявали трудностите. Много ли минало, малко ли, не знам, но един ден пред тях се процедила тъничка ярка светлинка. Затичали се към нея тримата другари и след минути се озовали на прекрасна малка полянка. Цялата огряна от слънце. Нямало какво повече да мислят прасенцата, разтичали се наоколо и всяко домъкнало отнякъде различни материали за строеж. Първото донесло купа слама. Второто дотътрило наръч клони, а третото пъшкало под товар с тухли. Захванали се и дружно си построили по една къщичка – сламена, дървена и тухлена. Всичко било от прекрасно, по-прекрасно. Всяко прасенце си влязло в къщичката и било щастливо в новия си дом. Събирали се следобед да пият заедно по чашка чай, правели си концерти, веселели се.

    Но един ден около полянката се появили Хитрата Лисица и Лакомия Вълк. Двамата изглеждали страхотно – такива едни, красиви, облечени в скъпи дрехи, с тъмни очила, с масивни златни бижута по вратовете и ръцете.  А пък да бяхте видели колите им… майко мила! Огромни черни, лъскави лимузини с антени и мигащи светлини. Свят да ти се извие. Свитите и на двамата били многобройни, все яки млади бичета с подострени рогца и подковани копита.

    – Аууу, какви красиви къщички! – провлякла глас Хитрата Лисица. – Ах, а какви прекрасни прасенца! Погледни само ЕлВи! – обърнала се тя към Лакомия Вълк.
    – Както винаги говориш самата истина, ЕйчЕл! – кимнал с глава Лакомия Вълк и разтегнал муцуната си в огромна, зъбата, любезна усмивка.
    – Прекрасни наши гости, – обърнала се Хитрата Лисица към трите прасенца, – добре дошли в нашата гора! Както вече сигурно сте се сетили, аз съм ЕйчЕл, министърка съм в Гъстата гора. Министърка на грижата и помощта. Много ми е приятно! А това е директорът на Гъстата гора – ЕлВи. На него също му е много приятно! – и Хитрата Лисица смушила Лакомия Вълк в ребрата, та той отново бързо разтегнал муцуна в огромна зъбата усмивка.
    – А, вие сте…? – свалила едното очило на тъмните си очила, обточени със златни рамки ЕйчЕл и се втренчила в прасенцата въпросително.

    През цялото време трите прасенца стояли като втрещени, притиснати едно о друго от страх пред неканените гости, за които било известно, че много обичат да ядат крехко свинско месо.

    – Азззз съъъъм Прасчо. – с треперещ от страх глас отронило едното прасенце.
    – А-а-а-з с-ъ-м  Пра-а-а-сун. – заекнало второто.
    – Аз съм Прасиян. – отговорило бързо третото, но веднага се скрило зад приятелите си.
    – И каквоооо? – отново проточи мило гласче Хитрата Лисица. – Решихте да се заселите в нашата гора? Харесва ли ви тук? Добре ли ви е? Лесно ли ви е?
    – Ах! – лицето на Хитрата Лисица изведнъж приело състрадателно изражение. – Чак сега забелязах, че предните ти крачета са доста по-къси и криви от задните! Странно, как се справяш по нашата неравна полянка? – и тя посочила с лакирания си нокът към Прасчо, който се вгледал в краката си и сякаш се смалил. Досега не бил обърнал внимание – наистина предните му крачета били по-късни и по-криви. Чак му се доплакало на горкото прасенце. Заболели го краката и той седнал на задницата си съкрушен. Опитал се да каже, че свири на цигулка, но ЕйчЕл била на път да го отмине, махайки пренебрежително с ръка, отсичайки строго „За нищо не ставаш, скъпи!“ От очите му закапали едри горещи сълзи.
    – Оооо, миличък, не тъгувай! – потупала го по рамото Хитрата Лисица и смигнала заговорнически на Лакомия Вълк, който наострил уши и се приготвил да слуша внимателно. – Ние затова сме тук, да помагаме. Ще ти даваме всеки месец по половин килограм жълъди, за да не гладуваш. Нали няма да можеш сам да си ги търсиш в Гъстата гора.

    При тези думи Хитрата Лисица се доближила до второто прасенце Прасун. Вгледала се в него внимателно изпод тъмните си очила и отново възкликнала с престорена тревога в гласа си:
    – Ах, миличък, ама на теб зурличката ти е крива, затова фъфлиш, когато говориш, нали?
    – Ъъъъ – заекнал Прасун. – Ама аз свиря на флейтичка.
    – Глупости! – намесил се грубо Лакомия Вълк, но веднага се поправил и се нахилил до уши, оголвайки огромни зъбища. – Прекрасно си се справил, но, виж сега, тая крива зурла ти пречи да изговаряш думите ясно и другите не те разбират. Затова на теб ще даваме всеки месец по едно кило жълъди, защото с тая крива зурла сигурно ти пада от устата, като ядеш.
    – ЕлВи, ела да видиш! – изпищяла Хитрата Лисица, която вече стояла до Прасиян и се взирала в очите му, като размахвала ръка пред лицето му. – Той не вижда добре! Ох, горкото прасенце! И от него нищо не става!
    – Но, но, но аз свиря на пиано! – опитал се да се изпъчи Прасиян, но отново се стреснал и се присвил до другарчетата си, които вече плачели неудържимо. И от неговите очи потекли едри бистри сълзи.
    – Не, не, не! – грациозно врътнала коженото си палто Хитрата Лисица и златните й бижута дръннали напевно. – Не тъгувайте, скъпи мои! Прасиянчо, миличък на теб ще даваме по двеста грама жълъди на месец, защото ти не ги виждаш, но много добре ги надушваш, нали? Виждате ли колко сме щедри и какъв късмет извадихте, че дойдохме днес на тази прекрасна полянка? Няма да свирите повече нито на цигулка, нито на флейта, нито на пиано. Ние ще ви даваме храната и ще си живеете безгрижно.
    – Амаааа – пръв избърсал носле и сълзи Прасчо, – вие не ядете жълъди, откъде ще ги вземете, за да ги дадете на нас?
    – Е, наистина, няма да е лесно, жълъдите струват пари, но за вас ще направим всичко възможно. Вие за нищо не ставате и ще трябва да се погрижим за вас. Нали затова аз съм министърка на грижата и помощта, а ЕлВи е директор на Гъстата гора. Това ни е работата, да се грижим за поданиците си. Още повече за такива като вас, които са негодни за нищо и са като воденичен камък на шията на обществото.

    При тези думи министърката и директорът се врътнали, пъргаво се метнали в лъскавите си лимузини и отпрашили по широкия горски път незнайно накъде.

    На другия ден във вестник Горски новини се появило заглавие, изписано с големи червени букви – „Министърката на грижата и помощта и директорът на Гъстата гора днес получиха пет милиона златни монети от дарителите от съседните гори, с които закупиха килограм и седемстотин грама жълъди, които щедро ще раздадат на трите прасенца от прекрасната полянка“, а подзаглавието гласяло – „Браво на министърката и на директора за тази великодушна постъпка!“

    В това време на прекрасната полянка се случвало нещо много странно и тъжно. Трите прасенца, които доскоро били неразделни и много добри приятели, се били хванали гуша за гуша и жестоко се карали, ритали и хапели. Всяко от тях крещяло, че иска и заслужава повече жълъди от другото, защото неговото увреждане било по-тежко. Питали се със страшни писъци и квичене защо едното получава повече, а другото по-малко. А в края на прекрасната полянка, зад един бухлат лесков храст, надничали Хитрата Лисица и Лакомия Вълк, потривали доволно ръце и се побутвали един друг с лъснали хищни очи и проточени лиги.

    – Е, ЕлВи, готови са за изяждане! Свирели били на цигулка, на флейта, на пиано! Хи-хи-хи-хииии! Дай им торбички с различно количество жълъдчета и им гледай сеира!

    Нина Жишева

     

    [1] ЕлВи – от произношението на английски на първите букви от името на Лакомия Вълк (бел.авт.)

    [2] ЕйчЕл – от произношението на английски на първите букви от името на Хитрата Лисица (бел.авт.)

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *