• УВРЕЖДАНИЯТА И КОВИД 19

    by  • 09.04.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Социално полезен. Това е терминът, който продължавам да срещам в статиите, които чета. Болниците се подготвят да бъдат или вече са затрупани от пациенти, които са тежко болни поради коронавируса. Болниците се нуждаят от план за настъпването на ужасяващия момент и те трябва да решат дали пациентът А или пациентът В получават легло, лекарства или вентилатор. С други думи, кого спасяваме?

    Това е ужасно за всеки човек, родител или не, да решава подобни дилеми. Като майка на син с увреждане, това е абсолютно ужасяващо. Трябваше да помисля какво бих решила, ако стигна до този момент. Какво бих казала? Как бих могла да твърдя, че синът ми заслужава да живее толкова, колкото другите типични 3-годишни деца? Всичко се връща към един и същ аргумент за нас като родители-застъпници. Искаме еднакви шансове, същите възможности за нашите деца. Не искаме те да бъдат ограничавани или избутвани настрана или да бъдат поставяни на второ място, просто защото не се смятат за „обществено полезни“.

    Нямам отговор. Не знам какъв е най-добрият начин на действие. Не знам как болниците трябва да се справят с ужасната реалност на намаляващите доставки. Мога само да се надявам, че какъвто и метод да изберат, те виждат хората, а не само етикети. Че виждат сина ми, а не детската му церебрална парализа, количката му, допълнителната му хромозома. Животът на моето дете има значение точно толкова, колкото и животът на вашето дете. И какъв е този свят, в който ни се налага да взимаме подобни решения.

    Мадисън Хънтсман

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *