• За златното руно на едно НСИХУ

    by  • 17.07.2013 • "От Системата, с любов" • 0 Коментара

    (Одисеята на аргонавтите от ЦНЖ)

    Данните в долната таблица са резултат от една предълга Одисея, която започва със запитване на ЦНЖ от 22.11.2011 г. до Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно критериите за национално представителство, численост и финансиране на национално представените организации на хора с увреждания. Тъй като в определения срок Центърът не получи отговор, заведохме жалба в Административния съд срещу мълчалив отказ от страна на министерството (входящ номер от 06/01/2012 г.). С решение на ВАС от 04/06/12 г. мълчаливият отказ беше обявен за незаконен и МТСП беше задължено да отговори. На 21.06.2012 г., ЦНЖ получи писмо от МТСП, че няма да ни предоставят информацията  – решение достатъчно безумно и необяснимо, което не ни отказа от битката. Така, на 03.07.2012 г., пуснахме ново обжалване. На 04.01.2013 г. излезе решение на ВАС – да се предостави информацията, което решение отново може да се обжалва. Разбира се МТСП отново го обжалваха, но с решение 4802/04.05.2013 г. ВАС остави в сила решението си от 04.01.2013г., задължавайки МТСП да предостави исканата от нас информация, както и да заплати 700 лв. разноски по делото. Решението беше окончателно и не подлежеше на обжалване. В крайна сметка, на 27.05.2013, получихме една камара документи, чието пълно съдържание в общи линии не казва нищо съществено.

    Тъй като намираме, че въпросът е изключително важен – все пак става въпрос за нашето представителство пред органите на държавата, което ни коства около 5 млн. лв. държавна пара – ние си направихме труда да извадим най-важното, за да ви запознаем с него. И, когато в началото казах, че историята на долната таблица е цяла Одисея, имах предвид точно Одисея – екипът на ЦНЖ, като едни истински аргонавти, премина през редица изпитания, провря се между Сцила и Харибда, пребори и Циклопа, за да се добере до Златното руно – информацията за числеността и пълните бюджети на организациите от НСИХУ за период от три години.

     

     

    Организация

     

    Брой членове

    Бюджет

    Общо за трите години

    2010/лева

    2011/лева

    2012/лева

    1

    Национален алианс за социална отговорност (НАСО)

    570 000

    2

    Център за психологически изследвания и психотерапия (ЦПИ)

    1 823 човека

    816 465

    593 925

    600 000

    3

    Национален център за рехабилитация на слепите

     –

    290 000

    290 000

    300 000

    4

    Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт

    874 човека/562 с   увреждания

    139 500

    5

    Национална организация „Малки български хора“

    156 човека

    62 000

    52 000

    52 000

    6

    Съюз на слепите в България

    18 631 човека

    975 000

    845 000

    765 000

    7

    Асоциация Национален съюз на кооперациите на инвалидите,   Национална федерация на работодателите на инвалиди и съюз на   военноинвалидните кооперации в България

    3 685 човека

    665 900

    749 500

    769 500

    8

    Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите

     –

    350 000

    350 000

    450 000

    9

    Национален център за социална рехабилитация

    15 000 човека

    330 000

    330 000

    330 000

    10

    Съюз на глухите в България

    8 318 човека

    370 500

    440 160

    460 000

    11

    Съюз на инвалидите в България

    44 473 човека

    995 000

    900 000

    650 000

    12

    Асоциация на родители на деца с нарушено зрение

    454 човека

    89 700

    88 300

    84 800

    13

    Сдружение „Българска асоциация диабет“

    34 745 човека

    343 000

    399 000

    398 700

    14

    Сдружение „Българска асоциация за лица с   интелектуални затруднения“

    2 475 човека

    250 000

    250 000

    250 000

    15

     Сдружение   „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“

     –

    115 000

    115 200

    125 400

    16

    Сдружение „Комисия по интеграция на хора с трайни   увреждания“

    над 1 658 души???

    98 000

    54 500

    54 500

    17

    Сдружение „Национална асоциация на слепоглухите в   България“

     776 човека

    165 200

    163 200

    226 000

    18

    Кооперация „Национална потребителна кооперация на   слепите в България“

    2 127 човека

    405 200

    243 000

    390 000

    19

    Сдружение “ Българска асоциация за невромускулни   заболявания“

    780 члена

    71 200

    73 500

    206 400

    20

    Кооперативен съюз „Национален съюз на   трудово-производителните кооперации“

    1 180 човека

    1 245 000

    951 000

    861 000

    21

    Асоциация  на   родители на деца с епилепсия

    1033 семейства???

    72 000

    115 000

    240 000

    ОБЩО:

    ок. 146 027 – 150 000 човека

    5 565 700

    6 119 360

    7 352 800

    19 037 860

     По данни на НСИ, към декември 2012 година населението на България е 7 282 041. Хората с увреждания представляват 10% от българите, което по мои скромни сметки прави някъде около 730 000. И от тук, след една много кратка аритметика, излиза, че организацииите, влизащи в състава на НСИХУ, представляват интересите само на 20% от всички хора с увреждания в България. Е, в такъв случай за какво национално представителство говорим, моля?!

    Друг въпрос е доколко достоверни са данните за броя на членовете им, тъй като всички знаем за хора, които са записани като членове тук и там, без дори изобщо и да подозират за това; за други, които членуват в определени организации, само за да получат едни 50 лева на година за заплащане на 10 часа годишно за придружител, защото не знаят, че те им се дават по закон от държавата – съюзите са само приносител; трети, за да не бъдат изпъдени от ведомствените жилища на някой съюз. Да не говорим и доколко правилно и законно е в състава на една национално-представителна организация, субсидирана от държавата, да влизат други организации, също субсидирани от държавния бюджет. Няма да коментирам и начина, по който е предоставена информацията относно броя на членската им маса, защото как ви звучат данни от рода на „около толкова и толкова членове“, „ над толкова и толкова членове“, „членуват толкова семейства“?

    След това те налитат въпроси около огромните суми, които тези хора са получавали в продължение на години, а фактически, резултатите, които се виждат от нашата камбанария, от камбанарията на простосмъртните хора с увреждания, е едно огромно и категорично нищо! В предишни анализи сме споменавали за дългогодишните мъки на НСИХУ да симулират вършене на работа, да поемат дългосрочни обещания в продължение на повече от 10 години. Единственото, което аз си спомням е, че началото на някои от „едногодишните“ им напъни за промяна на политиките в България се мержелее някъде в началото на 21 век. От горната табличка е видно, че само за един тригодишен период – 2010-2012 г. през пръстите на НСИХУ са изтекли 19 037 860 лева!!! Като резултат от това прахосничество можем само да споменем, че по данни на Евростат за 2012 година българите с увреждания биха по бедност всичките си „събратя и колеги“ от Европейския съюз, сразиха ги и с факта, че са най-ниско образовани, имат най-недостъпната среда и транспорт… и изобщо от по- по-, НСИХУ ни направи най-! Аз съм се захванала да наблюдавам дейността на НСИХУ от есента на 2010 година. От тогава експертите и мозъчните тръстове на НСИХУ геройски се пънат да измислят двугодишен план за промяна на политиките в България в областта на уврежданията, като от зимата на 2012-та промениха терминологията и си дадоха вид, че се потят по синхронизирането на българското законодателство с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. През цялото това време най-активно са работили по измисляне на извинения и причини нещата да не се случат, ходиха по чужбина да наблюдават и да обменят опит, връщаха се тук, за да ни убедят колко е трудно нещата в България да се случат, колко бедна е държавата, колко сме нахитрели, че вече си вадим фалшиви ТЕЛК-решения, колко сме капризни и непрекъснато искаме пари, как те вече ноктите си изгризаха от грижа по нас. Пълнеха пресата с гръмки и претенциозни съобщения относно осенилите ги сенилни, но слънчеви решения за строежи на малки специализирани домове, в които да затварят живи хора, убеждавайки ги че е напълно нормално писмено да искаш разрешение да напуснеш за два-три дена „услугата в общността“, „за да излезеш в домашен отпуск“. С други думи, моето лично мнение е, че нашите законни представители, събрани в НСИХУ, се скъсаха от работа, за да ни съсипят тотално живота и да приберат милионите от държавата.

     

     

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *