• Здравейте, господин Премиер! – IV

    by  • 04.10.2012 • Писма до Никъде • 2 коментара

    Здравейте, господин Премиер!

    Боя се, че вече сте ме забравили, тъй като неотдавна, на 24-ти септември, аз и още над сто мои приятели положихме огромни усилия да се преборим с враждебната среда наоколо, с недостъпния транспорт, с липсата на лична помощ, т.е.  асистенти, за независим живот. Събрахме се от цяла България и Ви дойдохме на крака, точно пред входа на работното Ви място, донесохме Ви и подарък дори – пет пълни урни, в които събрахме подкрепата на сънародниците си. Но Вие така и не се показахте. Да, предполагам, че задачите на един държавен мъж винаги са много важни, тежки задачи, отговорни, а ленти за рязане колкото искаш. То детски ясли, то параклиси, то павилиони за вестници… все важни държавни обекти. Може ли без да им бъде клъцната лентичката?! Напълно съм наясно, че би било израз на непростимо дебелоочие някакви си хора с увреждания да си галят самочувствието с надеждите да бъдат приети от един толкова зает премиер. Добре поне, че по телевизора през час Ви показват, зер пък ние да не Ви забравим.

    Но да си дойда на думата, господин Премиер. След като Вие не сколасахте да уважите поканата на стотина българи, които искаха да Ви кажат нещо, което за тях означава живота им, нека аз сега да ви го кажа, защото гледам, че безумните решения на кабинета Ви продължават. Има министерско решение за увеличаване на бюджетите на социалните домове с 10% за следващата година! Ама спрете се, бе хора! По ваши изчисления тези 10% представляват една страховита сума от 16 милиона и половина! Ами това са си много пари откъдето и да го погледнеш! Още повече, че ще се хвърлят на вятъра, за нещо, което е абсолютно погрешно, непотребно, за нещо, което трябва да бъде премахнато в България. Ето затова трябваше да ни чуете не само на 24-ти септември, господин Премиер! От години вече ние говорим, че социалните домове, независимо колко са големи или малки, независимо дали Вие ги наричате „китни и уютни защитени жилища“ или „най-големият дом за възрастни хора с физически увреждания на Балканите“, те просто си остават едни дупки, в които потъват както народни пари, така и стотици, ако не и хиляди човешки животи! Вземете ги стегнете малко тия Ваши министри, да си седнат на задниците, да си размърдат мозъците и да започнат да мислят смислено. Сам си спомняте колко жално и горко плака министър Атанасова, когато забеляза със зоркото си око 16-годишното момиче от дома в Плевен, което тежеше само 7 килограма. Да ви разкажа ли за млади хора, които на по 22-24 години още не са завършили средното си образование, но не защото имат проблеми с научаването или интелектуалното си развитие. Просто защото от деца се скитат по малки и големи домове из цялата страна. Или да ви пошушна приказката за изгубените души, които се скитат без надежди и мечти из коридорите на дома в Стара Загора? Искате ли да чуете и историята на няколко млади хора, които нямат никакво бъдеще – нито лично, нито професионално – само защото са обитатели на защитено жилище в едно китно, но забутано селце в България? И знаете ли какво, господин Премиер, само отстрани и от много далече тези обиталища могат да бъдат приети за дом на когото и да било. Отвътре те изглеждат съвсем различно. Там няма мечти, там няма надежда. Там просто животите бавно изтляват…И вашите 10% не биха спасили от бавната и тиха смърт нито един от обречените да живеят в социални домове или защитени жилища българи.

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    2 Responses to Здравейте, господин Премиер! – IV

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *